Така не се бях смял много дълго време, предлагам ви и вие да прочетете спомените тези "детски заблуди":

http://detstvoto.net/index.php?cstart=1&newsid=569#comment

Една минута = Един живот 

Едно творение на вчерашният ми ден. Простете за правописните грешки, надявам се да събуди някакви спомени...Колкото, до приликите с реални лица и събития, те са напълно случайни, и нито един от моите досегашни съквартиранти не е вдъхновение за написването на този разказ :).

Порода „съквартирант”

               Бих искал да засегна темата за съквартирантите. Вярвам всеки от вас се е сблъсквал , по един или друг начин, с това „животно” наречено съквартирант. За да бъда съвсем изчерпателен , ще се опитам да намеря точно определение на този феномен. Съквартирантът притежава няколко основни качества, които ще разгледаме по-долу:

                    1.     Съквартирантът винаги присъства на място и в момент , където той не е желан- вярвам всеки от нас е изживявал онова усещане, когато наистина има нужда от това да остане сам и да се наслади на вътрешният си мир и точно в този момент, някой нахлува в стаята ви, започва да ви занимава с личните си проблеми и очаква съчувствие и разбиране. Нека си представим следната ситуация, вие не сте сам, поканили сте красива девойка вкъщи и имате планове за „едно различно развитие на вечерта”, но за жалост тези планове си остават просто ПЛАНОВЕ, поради наличието на съквартирант... Той е там, той изпитва непреодолима нужда за общуване, както с вас така и с вашата, евентуална, партньорка...Но най-интересното е ,че се налага отново да изслушате всички проблеми, които вече веднъж сте чували...все пак аудиторията е нова... И отново стигаме до момента с търсенето на съчувствие и разбиране... и до другият  момент, в който кастрацията, ви се струва не чак толкова неприемливо нещо, за преодоляване на сексуалните ви нужди...

                   2.     Съквартирантът не разбира понятията „мое” и  „твое”- за него всичко „твое” е „наше”, а всичко „ мое” е „мое”...Например в хладилника има кофичка кисело мляко, ако тя е хипотетично „твое”, това автоматично я превръща в нещо, което може да бъде изконсумирано на момента, ако ли пък е хипотетично „мое”, тя не трябва да бъде докосвана от никого другиго, освен нейният собственик т.е. човекът закупил киселото мляко...Обикновено продуктите в хладилникът, носещи етикетът „мое”, са с много по-дълъг срок на годност, както и с много по-дълъг период на пребиваване в хладилника- от няколко месеца до година – година и половина... Всяка консумация с оглед наближаващият срок на годност на продукт с етикет „мое”, не ви застрахова от конфронтации на тема неправомерната му употреба от ваша страна!!!!

                  3.     Съквартирантът не е наясно с понятието „разпределяне на домашните задължения” – за вашият съквартирант, това понятие не само не носи смисъл, понятието „домашни задължения” не присъства в разговорния му речник. Естествено тук е мястото, в което трябва да приложим меродавен пример. Ето я и хипотетичната ситуация, която ще си позволя да представя под формата на текстова математическа задача на ниво 2 клас:

В едно домакинство притежават 32 чаши. Домакинството се състои от трима души. Всеки от домакинството консумира по една чаша кафе, рано сутрин. Да се изчисли за колко дни ще стигнат чистите чаши, при използването на три чаши на ден.

Забележка: Миенето на вече използвани чаши е недопустимо!!!

                                                        Отговор: 123 дни(4 месеца).

                   Вярвам, всеки самоуважаващ себе си човек, които е живял със съквартирант, може много лесно да достигне до отговора!

                   От горе споменатите , няколко, примера ще си позволя да изготвя следният план за реагиране в кризисни ситуации в кухнята или с други думи казано „Как да реагираме при кризисни ситуации вкъщи, без да изгубим статуса „класически съквартирант” !”:

                               Кризисна ситуация едно:

                    Събуждате се рано сутрин, решавате , че денят ви ще започне страхотно с чаша топло, ароматно , домашно приготвено кафе. Запътвате се към кухнята и тук се появява първата пречка. Мивката е пълна с неизмити съдове, а етажерка с чисти чаши празна.

                     Неправилни реакции в дадената ситуация:

                    1.Паника- започвате да сновете из кухнята без реална идея за посока, час, дата  и място. Започвате да недоволствате от факта, че няма чисти чаши и обвинявате „прасетата” с които живеете за тази безизходица.
                    2.Преодоляване на себе си – въпреки вашето достойнство, решавате, че опцията „да измия една чаша” не е чак толкова неприемлива.
                    3.Велико преодоляване на себе си – решавате, че въпреки всичко, и вашата тотална кожна непоносимост към препарати за миене, ще измиете всички мръсни съдове в мивката. Огромна грешка, появилата се непосредствено след акта на измиване, удовлетвореност от свършената работа е напълно ЛЪЖЛИВА. Тя изчезва с двойно по-голяма скорост, от скоростта с която се е появила.

                           Правилно решение: 

                    1.     Пластмасова чашка – отивате до най-близкият до вас магазин, клек-шоп или заведение, в което приготвят кафе и си купувате кафе в пластмасова/картонена чашка. Наистина , губи се моментът с домашно приготвеното кафе, но повярвайте ми , цената е нищожна сравнена с десетките неприятни последици , които може да ви застигнат, с измиването на чаша. А те са: Гъбясване на възглавничките на пръстите, допир до неприятният материал на гъбичката за миене, влизане на кожата в контакт със синтетичните съставки на препарата, допир до вода...Последствията са прекалено много , за да бъдат изреждани тук.

                             Кризисна ситуация номер две:

         Денят е неделя и току-що сте приключили със седмичната си баня. Излизате освежен и готов да се впуснете в новата седмица с чисто и отпуснато тяло, отваряте шкафа с чистите си дрехи и с ужас откривате, че нямате бельо , което да облечете.

                             Неправилни реакции в дадената ситуация:

                   1.Паника – симптомите отново са същите. Безмислено лутане и стаята без цел и без усещане на посока, място, дата и час. Единственото различно е факта, че сте голи.
                   2.Използвано бельо – решавате, че може да облечете бельо, което вече веднъж сте носили. Грешка!!! Все пак е неделя и току-що сте се изкъпали. Тази опция би могла да е решение, само и единствено, ако е четвъртък или петък, когато все пак не сте току-що изкъпани. Макар и да не разбирам, желанието да си сменяш бельото в средата на седмицата.
                   3.Преодоляване на себе си – решавате, че можете да извадите един чифт от легенът с непростряни дрехи и да го изсушите , набързо, в микровълновата фурна. Силно ви съветвам да не прибягвате до този вариант, все пак никой не знае преди колко време, тези дрехи са били извадени от пералнята, нито колко време са прекарали в легена. А все пак микровълновата е място където поставяте храната си...
                   4.Велико преодоляване на себе си- ненадейно ви идва „гениалната” мисъл, че пералнята пере сама и просто трябва да изперете всички дрехи, които се нуждаят от пране. Ехо... употребата на пералня е свързано с много други неща, допускам че факта, че не сте я пускали до сега ви е накарал да си мислите , че пералнята наистина „пере сама”. Използването на пералня е свързано с куп действия, които явно са непознати за вас и аз ще си позволя да ги спомена: Поставяне на бялото абразивно вещество наречено прах за пране, което при опит за отмиване от ръцете се превръща в лигаво странно покритие, което много трудно се отстранява, стартиране на точната програма, което изисква познаване на вашият уред или поне 2 телефонни обаждания за искане на помощ, до роднини или съпруги на ваши , вече семейни приятели....

                                              Правилно решение:

                     
                     1. Ново бельо – съвсем просто е: намирате панталонът си , които е изработен от най-меката възможна материя, и го обувате без бельо ( не се препоръчват дънкови, джинсови и вълнени материи, по обясними причини). Този вариант ви дава възможност да се разходите до близките магазини за левче, където е вероятно да откриете бельо на доста атрактивни цени от 2-3 лева. Не се притеснявайте, така обут панталонът ви дава преднина от 3-4 дни , в които спокойно можете да намерите предпочитаното от вас бельо на доста сносна цена...макар че, след толкова мислене по темата да се чудя , защо изобщо ни е нужно бельо.


ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ.....

 Кога сърцето спира да обича и показва бруталната си същност? Кога забравяме за какво сме създадени и се поддаваме на инстинкта си за унищожение? Кога признаваме пред себе си, че сме влюбени? Кога целуваме някого истински?

За времето, хората, бремето и други екзистенциални (хахах) проблеми...

Не Времето за нас проблем е ,

за всяко нещо идва време,

проблемите, пред нас са бреме,

а Времето... ще дойде да ни вземе.

Туй прословуто,страшно Време,

ако ни вземе всяко наше бреме, 

дали от него някой ще го вземе,

това, ще кажа, май проблем е.

А Времето не иска време, 

и бремето си няма бреме,

проблема винаги с проблем е,

и който вземе нещо - вземе.

                                           Камен Марин

                       Началото

           Здравейте приятели, напоследък много мисли се блъскат из различни кътчета на мозъка ми. Някои от тях намират израз в работата ми, други в общуването с приятелите ми, но голяма част от тях някак остават за мен... Не мога да реша дали са лични или просто не мога да открия с кого да ги споделя... Следвайки съветът на един от най-близките ми хора, реших че е хубаво да намеря място, където да ги изливам тези, последните мисли, за да не ме задръстват и да не пречат на размножителният процес на останалите. Надявам се творческите ми напъни с литературна насоченост, но не и с литературна претенция, да намерят израз тук. Така че, ето го и този блог, някак започва от нищото, но надявам се продължава в безкрая. Или с други думи казано, нека той бъде вектор, макар и с не ясна посока, а не просто отсечка в живота ми. 

                                                                                        Камен Марин